Бяла акация салкъм, лъжеакация (Robinia pseudoacacia)

1.Описание:

Тя е най-разпространеният чужд широколистен дървесен вид в нашата страна. Висока е от 15- 30м, като листата и са с дълга ос, която на върха завършва с листче и отстрани, едно срещу друго са разположени много листчета. Цветовете са бели, събрани на дълги, висящи надолу гроздове, със силна, приятна миризма. Плодовете са дълги шушулки с тъмнокафяви до черни, твърди семена.

2.Къде се среща?

У нас е внесена в средата на 19 в. След 1888 г. започва масово да се отглежда като декоративно дърво в паркове и градини, по алеи, булеварди и др. и така до днес. Среща се и край пътища, жп линии, в гробищни паркове, до 1000 м надморска височина.

3.Коя част се употребява?

Използват се цветовете, кората и листата.

4. С какво е полезен и какво лекува?

Българската народна медицина прилага цветовете и листата на бялата акация като отхрачващо, противоспазматично и пикочогонно средство. Цветът на бялата акация от поколения е познат в практиките на народните лечители – помага при грип, кашлица, болки в стомаха, стомашни кръвоизливи и възпаление на пикочните пътища. В “букет” с лайка и жълт кантарион има целебен ефект при бъбречнокаменна болест и ранен стадий на хипертония.

4. Полезни рецепти с акация

Рецепта с чай от шушулки на акация при кашлица – тук.

Цвят от акация при болки в ставите – тук.

Отвара от сушени цветове при миома и при безплодие – тук.

Сироп от акация срещу грип, простуда и стомашни спазми – тук.

Главесто зеле — Brassica oleracea L var capitata L.

Описание

Главестото зеле има плътно кочановидно централно стъбло, а ли-стата са събрани в розетка и са завити плътно навътре. Образуват се главести вегетационни тела с различна форма, големина и багра. У нас се отглежда бяло и червено главесто зеле. 

Разпространение

С многобройните си разновидности и стотици сортове зелето се отглежда във всички страни с умерен климат и е една  от най-важните зеленчукови култури.

Химичен състав

Освен като основна съставка на българската национална кухня бялото главесто зеле се използува и като ценно лекарство, тъй като съдържа  вещества  с  доказано лечебно  действие. В сок от прясно зеле е открит фактор с противоязвено действие, наречен противоязвен витамин или витамин U.

Установено е, че този фактор съдържа метилметионин. В зелевия сок са доказани значителни количества от някои липо-тропни вещества, като холин, бетаин, инозитол и метилметионин. Тези вещества препятствуват отлагането на мазнините в черния дроб и определят благоприятния лечебен ефект при хронични чернодробни заболявания. 

Зелето съдържа 30—40 мг%. витамин С, почти колкото и лимоните. Витамин С се запазва и в киселото зеле. Съдържат се също витамини от групата В и витамин Р. Белтъчините на зелето са пълноценни, защото съдържат редица незаменими аминокиселини, а заедно с тях и специфични ферменти, които разграждат белтъчните вещества. Минералният състав на зелето е твърде разнообразен, включващ и редица микроелементи. С богатия си и интересен състав бялото зеле е много ценен хранителен, диетичен и лечебен продукт, който още от дълбока древност с успех е използуван в народната медицина на редица страни.

Действие. Кои болести лекува?

-безсъние;  -главоболие; отлично средство за укрепване на организма; - спомага за бързо заздравяване на рани и на повърхностни изгаряния чрез лапи; -листата му се използват при ревматични и подагрени заболявания и при радикулити;- за ускоряване на перисталтиката на червата и „измитането" от храносмилателната система на натрупаните токсини; -лечение на щитовидната жлеза; -при болни бъбреци и диабет; -съдържа антимикробни и противовъзпалителни вещества; -съдържа уникалния витамин У. Този витамин спомага за лечение на язвата на стомаха и дванадесетопръстника; -спомага за зарастване на костите и растежа на косата; -лекува косопад, колит, запек, чревни инфекции, затлъстяване, туберкулоза, заболявания на черния дроб, сърдечна склероза, пясък и камъни в отделителната система.

Лечебното действие на сок от прясно зеле при язвена болест е потвърдено върху опитни животни, при които предпазва от развитието на експериментални язви. Киселинността на стомашния сок и активността на пепсина в него не се променят. Благоприятният ефект cе свързва със засилената секреция на муцин, който предпазва лигавицата от дразнене, както и със съдържащия се в зелето витамин С.

Приложение

Сок от главесто зеле (в пресен и изсушен вид) се прилага освен за лечение на язвената болест и като средство, тонизиращо двигателната функция на стомаха и червата. Той отстранява запека, болката, подтиска гаденето и повръщането. Прилага се и при възпаление на жлъчните пътища.

Начин на употреба

Сокът от главесто зеле се използува в прясно състояние по 1/2 кафена чаша 2—3 пъти дневно преди ядене. Прилага се и в изсушен вид, смесен в равни количества със захар по 1—2 супени лъжици, разтворени във вода и приети 30 минути преди хранене.

Рецепти със зеле при броблеми с коленете – тук.

Зелев лист за стави с мед, сол и сода – тук.

Рецепта със зеле срещу язва на дванадесетопръсника със зеле и водка – тук.

Защо зелето e полезно?

7 Причини да пиете ферментирал зелев сок. – тук.

Теснолист жиловлек — Plantago lanceolata L.

Описание

Многогодишно тревисто растение (прил. 111) с голо, безлистно цветоносно стъбло, високо 10—15 см, и листа, събрани в приосновна розетка. Листата са с къси дръжки, ланцетни, с 3—7 почти успоредни жилки, целокрайни или с единични зъбчета. Цветовете са дребни, белезникави, събрани в гъст цилиндричен клас, дълъг 1—5 см. Чашката и венчето са четириделни, ципести. Ти-чинките са 4, с дълги дръжки. Плодът е двугнездна кутийка с по едно семе във всяко гнездо. Цъфти през май и август. 

 Разпространение

Расте из ливади и пасища по сухи тревисти и песъчливи места, край пътища и огради, а също и като плевел из окопни култури и стърнища. Среща се из цялата страна. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Plantaginis lanceolate), семената  (Semen Plantaginis lanceolatae)  и пресният сок.

Химичен състав

Съдържа иридоидни гликозиди, от които главна аукубин и каталпол, флавони — апигенин-7-глюкозид, танини, слузни вещества, фенолни киселини, ферменти, витамин С и др. Растението съдържа още: арабиногалактан, глюкоманан, рамногалактуронан, рамноарабиногалактан; флавоноиди (апигенин, лутеолин, както и техните производни с основни съединения апигенин-6,8-ди-С-глюкозид, лутеолин-7-О-глюкуронид, лутеолин-7-О-глюкозид, 7-О-глюкуронид-3'глюкозид, 7-О-глюкуронил-гликозиди на апигенин и лутеолин и апигенин-7-О-глюкозид и 7-О-глюкуронид); танин, фенолни карбоксилни киселини (р-хидроксибензоена, протокатехинова, гентисинова, хлоргенова, неохлоргенова); сапонини, етерични масла, минерали (най-много цинк и калий), кумарина ескулетин фенилетаноид.

Действие

Състояния и заболявания, при които се прилага теснолист живовлек:

-възпалителни процеси в устата и гърлото;

-задух;кашлица;възпаление на стомаха и червата;

-заболявания на черния дроб;

-заболявания на жлъчката;

-сърдечни болести;

-захарен диабет;

-катар на дихателните пътища.

Външно може да се използва при ухапвания от насекоми, опарване от коприва, екзема, при възпаления или малки отворени рани. При ухапвания от насекоми, прилагайки го се усеща охлаждащо действие, съответно облекчава болката и действа аналгетично.

В народната медицина, билката се използва предимно при заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове, последвано от употреба при болести на жлъчния мехур, напикаване, стомашни спазми, диария и чернодробни заболявания и като диуретик.

Външната му употреба се заключва като хемостатично лекарство, ранозаздравяващ агент и такъв, лекуващ циреи. Смачкани листа се прилагат при сърбеж, резултат от ухапване от насекоми.

Начин на употреба

Прилага се запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която след изстиване се прецежда и се изпива за 1 ден. Пресните листа се размачкват, изстискват се и се смесват с равно количество мед. Варят се 20 минути и се използуват по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Изстисканият сок от билката може да се консервира, ако се смеси със спирт (1 част сок и 4 части спирт).

Широколист живовлек — Plantago major L.

Описание

Многогодишно тревисто растение (прил. 10), високо 12—30 см, с приосновна розетка от листа с дълги дръжки. Листата са широко елипсовидни до яйцевидни, целокрайни, съc силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, cветлокафяви, ципести, събрани в съцветие цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цветовете са правилни, двуполови. Тичинките са 4. Плодът е двугнездна кутийка с 4— 10 семена. Цъфти през цялото лято.

Разпространение

Расте по влажните и тревисти места, край пътищата  и  насипите  на  цялата  страна. Употребяема част. Използуват се листата (Folia Plantaginis riiajoris), като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата розетка и се отстранява цветоносното стъбло.

Химичен състав

Листата съдържат слузни вещества, гликозида аукубин, горчиви вещества, флавоноидите байкалин и скутеларин, около 4% танини, аскорбинова киселина, каротен, витамин К, минерални соли (калиеви и силициеви). В семената се съдържат 40% слузни вещества, 30% тлъсто масло, олеанолова киселина и сапонини.

Действие

Билката има омекчаващо, ранозаздравяващо, проти-вомикробно,  слабително,  противоязвено,  диуретично  действие.

Приложение

Дрогата се използва широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища, при храносмилателни разстройства — гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни  заболявания,  на   първо  място  младежките  пъпки.

Начин на употреба

Извлеци от листата се използуват за улесняване заздравяването на рани. Приготвя се запарка от 1 супена лъжица сухи нарязани листа с 250 мл вряща вода. След като престои 10 минути, запарката се изпива на глътки за 1 час (доза за 1 ден). Използува се и сокът от пресни листа при заболяване на стомашно-чревния   тракт,   както   и   при   наранявания   на   роговицата   на   окото.

 Сироп за кашлица от живовляк при бронхит и астма – тук.

Рецепта за прочистване на кръвта – тук.

 Продължителната употреба на живовляк предпазва от диабет и рак – тук.

Бял смил — Gnaphalium uliginosum L. (Filaginea uligmosa (L.) Opiz)

Описание

Едногодишно сивовлакнесто растение, 5—25 см високо, от осно-вата силно разклонено. Листата са последователни, линейно ланцетни до продъл-говати, 1—5 см дълги и 2—6 мм широки. Цветните кошнички са дребни, 3—4 мм в диаметър, събрани на върховете на клонките в снопчета по 3—10 и обвити в лъчисто разперени връхни листчета. Обвивните листчета на кошничките са продълговати до линейни, кафеникави, по края ципести и блестящи. Съцветното легло е голо и леко изпъкнало. Цветовете са много дребни, светложълти. Плодовете са продълговато цилиндрични с хвърчилка от един ред власинки. Цъфти от юни до септември.

Разпространение

Расте по влажни места из цялата страна. Употребяема част. Използува се цялата надземна част (Herba Gnaphalii uliginosi), събрана през лятото по време на цъфтеж. Да не се смесва с другите видове от род Gnaphalium, разпространени у нас, на конто цветните кошнички образуват класовидни или щитовидни съцветия или са единични. Белият смил да не се смесва със свещицата — Filago arvensis L., и други видове от този род, които се различават по това, че обвивните листчета на кошничката са тревисти, гъсто влакнести, а не са ципести и лъскави.

Химичен състав

Растението е богато на каротен (12—53 мг%). Установени са дьбилни вещества, следи от етерично масло, смоли, флавоноиди, фитостероли, следи от алкалоиди и др.

Действие

Установено е благоприятно действие на корените при високо артериално налягане и гръдна жаба и способност на маслените  извлеци  да  ускоряват заздравяването  на  различни видове рани. Приложение. Билката се прилага отдавна в народната медицина, а през последните 50 години навлезе и в научната медицина.

Използува се като средство, улесняващо зарастването на рани (кожни и на стомашната и чревната лигавица), като диуретично, жлъчегонно, нервноуспокояващо, понижаващо артериалното налягане средство и при много други заболявания.

Начин на употреба

Белият смил се използува най-често под формата на отвара, приготвена от 1 супена лъжица ситно нарязана билка, която се някисва за 30 минути в 250 см3 вряща вода. След прецеждане отварата се пие по 1 супена лъжица преди ядене.

Външнo се прилагат спиртно-маслени разтвори за лечение на бавно заздравяващи рани.

Полезна рецепта от бял смил при възпаление на шийката на матката – тук.

Отвара от бял смил при бързо зарастване на счупена кост – тук.

Запарка от бял смил при лечение на хипертонична и язвена болест – тук.